„Вертебрология” и „Вертебролог”

Вертебрологията е едно от най-новите направления в съвременната медицина, оформящо се като нова медицинска специалност. Произлиза от латинското понятие „vertebra“ – прешлен, т.е. дял от медицината изучаващ прешлените, респ. гръбначния стълб, в норма и патология. Това е, обединяваща медицинска специалност, синтезираща в себе си знанията от различнни специалности като: анатомия, ортопедия и травматология, неврология, неврохирургия, рентгенология, акушерство и гинекология, физиотерапия и рехабилитация и др., на която в близко бъдеще предстои бурно развитие.

Тези мои думи обосновавам с обстоятелството, че гръбначните заболявания са едни от най-често срещаните. Едва ли има човек в творческа възраст, който да не е имал оплаквания от болки в кръста или врата, пробождания в ребрата, изтръпвания на ръцете, сутрешно главоболие и пр.

Причина за нарастващата честота на гръбначните оплаквания и заболявания е съвременният бит и начин на производство.

Еволюцията на съвременния човек, протекла през последните нясолко милиона години, е била насочена към освобождаване на ръцете от опорната им функция, за да могат да се трудят, и е довела до изправения вървеж. Това, от своя страна, допринася за двойно S-образното извиване на гръбначния стълб, чрез което той придобива и изпълнява функциите на “пружина”, поддържаща вертикалното положение тялото. Благодарение на тези извивки, позволяващи „пружиниране“, гръбначния стълб е 10 пъти по-устойчив на натоварвания и компресия, отколкото, ако колоната му очертава права линия (както е при животните). Това е известният в статиката закон на Eler.

Съвремените битови дейности обаче, както и все по-усъвършенстващата се автоматизация на трудовите процеси и най-вече масовата компютризация водят до еднообразни, продължителни принудителни пози – обездвижване продължаващо 6 – 8, дори 10 часа –  нетипични и непознати досега в развитието на Homo sapiens. Така се натоварват еднообразно само определениедни мускули и стави, а други се поставят в бездействие и хиподинамия. Поставено в неестествени условия, човешкото тяло започва да страда, а това най-напред се отразява на гръбначния стълб (като функционално най-новооформена еволюционна структура).

Така неизбежно се стига до разстройване на нормалната двигателна дейност и значими смущения в кръвоносната, нервната и обменната системи, а най-вече в опорно-двигателния апарат. Неравномерното натоварване е главната причина за бързото “износване”. Никой биологичен вид не е способен за няколко десетки (а дори и стотици) години да се приспособи към бързо променящите се условия на живот и труд на каквито е подложен съвремения човек.

През  ХХ в. и особено през настоящия ХІ в. човешкото тяло, в часност – гръбначният стълб, се явяват неподготвени за тези нови изисквания и са поставени в своеобразен “еволюционен стрес”, изходът от който за сега никой не би могъл да прогнозира.

Особено тревожни са тези проблеми при подрастващото поколение, но това е тема на друг разговор.